анорма̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано анорма̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член анорма̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член анорма̀лна - единствено число, женски род, нечленувано анорма̀лната - единствено число, женски род, членувано анорма̀лно - единствено число, среден род, нечленувано анорма̀лното - единствено число, среден род, членувано анорма̀лни - множествено число, нечленувано анорма̀лните - множествено число, членувано
АНОРМА̀ЛЕН, -лна, -лно,
мн. -лни, прил. 1. Книж. Който се отклонява от общоустановените норми, правила, ред; ненормален. Срещу военната диктатура на Груева, произхождаща от насилие, Стамболов издигаше диктатурата на закона. Без съмнение конституцията не бе предвидяла анормалния случай, който представляваше сега княжеството. С. Радев, ССБ II, 79. — Но ти забравяш, приятелю, че днес прекарваме едно преходно, едно анормално време. Т. Влайков, Съч. III, 55.See more2. Мед. Нередовен, неправилен. // Нездрав (особено в умствено отношение); ненормален. Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци,.. , за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. Л. Стоянов, Х, 166.