апелѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време апелѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време апелѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време апелѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време апелѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време апелѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време апелѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време апелѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време апелѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време апелѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време апелѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време апелѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение апелѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение апелѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие апелѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие апелѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие апелѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие апелѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие апелѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие апелѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие апелѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие апелѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие апелѝрайки - деепричастие апелѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие апелѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие апелѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие апелѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие апелѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие апелѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие апелѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие апелѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие апелѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
АПЕЛЍРАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Книж. Обръщам се с молба към някого за помощ, съдействие; призовавам. Ще тръгнем към разни посоки, за да покажем, че не са познаваме, така щото, ако пострада някой от нас, то сам да си изплаща греховете, както види за по-добро, без да апелира към другарят си. З. Стоянов, ЗБВ I, 285. Речта му беше дръзка, почти заплашителна. Тя апелираше към някаква неясна справедливост, която можеше да разреши всичко, ако господарите и работниците станеха патриоти. Д. Димов, Т, 217. Председателят прочете имената ни, след което държа кратко слово. Той апелира да бъдем „откровени“, да си признаем грешката, за да може съдът да определи кой какво заслужава. Ем. Манов, ПЯ, 36. Вие напълно бихте пленили сърцето, към което апелирате, ако, разбира се, друг преди вас не е сторил това. К. Калчев, СТ, 217. Не протестирам, защото няма кой да ме чуе, а апелирам към работниците за масово навлизане в автономните синдикати, които единствено сочат пътя на нашето освобождение. Раб., 1934, бр. 2, 4. // Обръщам се към съда с молба за решение на някакъв проблем. „Ето един владетел, който се е отдал на всички интриги, който изпълнява капризите на една сбирщина амбициозни хора, които разполагат с живота на честните граждани и чиито жертви нямат поне възможност да апелират към правосъдието.“ С. Радев, ССБ I, 414.
2. Прех. Юрид. Обжалвам присъда или решение в по-горна съдебна инстанция. При разглеждане на делото полицата и протеста изчезнаха, следствие на което мир. съдия ме осъди на 15 лева разноски. Публикувах това и апелирах делото при Плев. окр. съд. БД, 1909, бр. 6, 1. апелирам се страд. от апелирам във 2 знач.
— От лат. appello ‘призовавам’.