арѐнда - единствено число, нечленувано арѐндата - единствено число, членувано арѐнди - множествено число, нечленувано арѐндите - множествено число, членувано
АРЀНДА
ж. Иконом. 1. Наемане на недвижим имот (главно земя) за временно ползуване на договорни начала срещу заплащане в пари, натура или труд.See more2. Наемът, който се плаща в пари или натура, за недвижим имот, отдаден за временно ползуване при определени договорни условия. Плащам арендата. Получавам аренда. Арендите на земите били големи.
— От лат. arrenda през пол. arenda и рус. аренда.