атрибу̀т - единствено число, нечленувано атрибу̀та - бройна форма атрибу̀тът - единствено число, членувано - пълен член атрибу̀ти - множествено число, нечленувано атрибу̀тите - множествено число, членувано
АТРИБУ̀Т м. 1. Филос. Основен признак, неделимо свързан със същността на даден предмет или явление. Движението е атрибут на материята.
2. Книж. Характерен белег, характерна принадлежност или свойство, качество на някого или нещо. Бенковски, чиято външност се хвърляше в очи с многобройните си бунтовничеси атрибути — калпак с лъвче, ботуши, сабя, два револвера, бинокъл, компас — показваше особено религиозно усърдие. Л. Стоянов, Б, 118. Неизбежните атрибути на така наречения „западен начин на живот“ се срещаха и тук кажи-речи на всяка крачка. П. Вежинов, ДМ, 45.
3. Грам. Определение. Прилагателното изпълнява функцията на атрибут спрямо съществителното.
— От лат. attributum ‘прибавено’ през рус. атрибут, нем. Attribut или фр. attribut. — В-к „Знание“, 1875.