ба̀я - трето лице, единствено число, минало свършено време ба̀еш - второ лице, единствено число, сегашно време ба̀е - трето лице, единствено число, сегашно време ба̀ем - първо лице, множествено число, сегашно време ба̀ете - второ лице, множествено число, сегашно време ба̀ят - трето лице, множествено число, сегашно време ба̀ях - първо лице, единствено число, минало свършено време ба̀яхме - първо лице, множествено число, минало свършено време ба̀яхте - второ лице, множествено число, минало свършено време ба̀яха - трето лице, множествено число, минало свършено време ба̀ех - първо лице, единствено число, минало несвършено време ба̀еше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ба̀ехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ба̀ехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ба̀еха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ба̀й - второ лице, единствено число, повелително наклонение ба̀йте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ба̀ещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ба̀ещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ба̀ещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ба̀еща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ба̀ещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ба̀ещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ба̀ещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ба̀ещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ба̀ещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ба̀ейки - деепричастие ба̀ял - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ба̀ялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ба̀ялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ба̀яла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ба̀ялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ба̀яло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ба̀ялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ба̀яли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ба̀ялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ба̀ел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ба̀ела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ба̀ело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ба̀ели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
- 1. бая
- - Бай, бабо, за бълхи
See more- - Бай <ми>, бабо, да ме не срещне мечка<та>
- - Бая на главата
- - Бая си за <на> бълхите
- - Бая си на <за> главата
- - Едно си баба знае, едно си бае
- - Колко знае баба, толкова и бае
- - Така баба знае, така бае и тъй знае баба, тъй бае
- - Така знае дядо да бае
- - Така зная, така бая
- - Това знае баба, това си и бае
- - Толкова баба знае, толкова бае
БА̀Я, -а̀еш мин. св. ба̀ях, несв., непрех. Шепна тайнствени заклинателни думи и изрази, за да излекувам болен или да се премахне някакво зло. Впрочем тука и нямат обичай да се обръщат към доктора: ходят при турски ходжи и при поп Лака да им чете и бае. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 136. — Трън се навря в ръката му .. ръката се поду като самун. Момичето пищи, в огън се мята. И баба ти Рада идва да му бае и поп Петко му чете, не би! Д. Марчевски, ДВ, 10. Знаеше и тетива да ти стегне, и против мишки и змии да бае, и от изгорено и ухапано да цери с билки и зайча мас. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Изпроваждат го [болния] и при някоя баба, .., която му бае за сладки и медени. Ступ., 1875, бр. 5, 35-36. бае се безл., бая си възвр.
БА̀Я СИ несв., непрех. 1. Ходя да ме лекуват с баяне.
2. Пренебр. Говоря нещо, обикн. на което не се обръща внимание; дрънкам си. — Де се е чуло и видяло овчар с цар да говори, бе! Баеш си, байно, на вятъра — грубо издума той и плю върху огъня. Ст. Загорчинов, ДП, 63. — Куно, — рече той, като клекна до нея. — Да оженим вече Панайотка. .. — Като си баеш, кой ли те слуша! Д. Немиров, Б, 68.
◊ Бай си, бабо, за бълхи. Разг. Употребява се, когато някой говори излишни приказки напразно. — Виновни сме всички! .. . Трябваше да се внимава. .. — Бай си бабо, за бълхи. Когато колата се прекатури, пътища много. Й. Йовков, ПГ, 115-116. Бай ми, бабо, да ме не срещне мечка. Разг. Употребява се при изказване на пожелание да не се случи нещо неприятно, лошо. Бая на главата някому. Разг. Мърморя някому за нещо, укорявам някого или дотягам някому със съвети, напомняния, излишни приказки. — Тотке, много бъбриш, досадна си! Мене ми е мъчно за Дойчина, а ти си седнала да ми баеш на главата! К. Петканов, Зл3, 102. Бая си за главата; бая си за (на) бълхи<те>. Разг. Недоволен съм от нещо и говоря, приказвам на себе си. — Кой е луд Рашко? — Бая си за главата. Сам си приказвам празни приказки. К. Петканов, ЗлЗ, 87. — Че дип ако видя зора, и сама ще я дам, не искам да препреча на момичето на късметя. Донкината майка си баяше за бълхи, а умните жени отстрана се подсмиваха. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 14, 23. Тъй (това) знае баба, тъй (това) (си) бае. Разг. Казва се за човек, който прави нещо, както умее, макар че то не е особено добро, качествено направено.
БАЯ̀ неизм. прил. Простонар. Доста голям, не малък. Вече си е бая момченце. Ученик в прогимназията, и то в града. К. Григоров, ПЧ, 29. Преди година, той е бил бая търговец, носял е сукнени калци, сукнена салтамарка. ВЦ, 1888, кн. 20, 31.
2. Като нареч. Доста, твърде много. — Та- кова хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, че е въздържател, ама бая си пийна. Елин Пелин, Съч. IV, 272. — Брей, не можах да те позная, Променил си се. .. — И вие бая сте се променили! Ст. Даскалов, ЕС, 280. — Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече! А. Гуляшки, СВ, 187. Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи. О. Василев, ЖБ, 88.
— От тур. bayağı ‘доста’. — Друга (диал.) форма: бая̀т.
БАЯ̀ междум. Простонар. За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. — Те за мене се карат. Бая! Като не ме искат пък, мога да си ида! Й. Йовков, Б, 66.
— От тур. bayağı ‘доста’.