безбо̀жие - единствено число, нечленувано безбо̀жието - единствено число, членувано
БЕЗБО̀ЖИЕ ср. 1. Отричане съществуването на бог, богове, неверие в бога; атеизъм, безверие.
А вън от това има и чисто расови причини, които тласкат испанеца към крайности .. Краен идеализъм, краен материализъм и крайно безбожие, което стига до богохулство. Б. Шивачев, Съч. I, 26.See more2. Остар. Престъпно, безсъвестно деяние, престъпна постъпка. И така Светослав повеле, и низвергоха патриарха от една гора висока, и убиха го немилостивно. И това безбожие като видоха болгарете, изпъдиха го от царството. Хр. Павлович, Ц, 54.