безбо̀жно -
БЕЗБО̀ЖНО нареч. 1. Безсъвестно, непочтено; безбожнически. Как ли преминува животът си един чловек, който мисли и работи непочтено и безбожно? У, 1871, бр. 9, 136.
2. Разг. За означаване много висока степен в проявата на някакво действие или качество; без мярка, прекалено много, извънредно много.