безбу̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано безбу̀рния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безбу̀рният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безбу̀рна - единствено число, женски род, нечленувано безбу̀рната - единствено число, женски род, членувано безбу̀рно - единствено число, среден род, нечленувано безбу̀рното - единствено число, среден род, членувано безбу̀рни - множествено число, нечленувано безбу̀рните - множествено число, членувано
1 безбурен (прен.; поет.) - мирен - безгрижен - спокоен - тих - безметежен (поет.) - безоблачен (прен.) - идиличен (прен.; книж.)
БЕЗБУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. През който няма буря, несмущаван от буря.
А имаше нещо ужасно в тези брегове, което нарушаваше тихата радост на слънчевия и безбурен ден. Б. Шивачев, ПЮА, 235.See more2. В който няма буря, несмущаван от буря. Ти [морето] биваше безбурно, светло, бисерно — когато / .. / очи отварях — и те гледах без да стана, / като картина, в правоъгълника на прозореца ми прикована. Е. Багряна, ЗМ, 58.
3. Прен. Поет. Който протича без тревоги, тихо, спокойно; спокоен, безметежен. По широкия манастирски двор, .. , мирно и тихо си течº безбурният живот на братята. Елин Пелин, Съч. I, 189. Точно такъв герой му трябваше — силен, храбър, самоотвержен; мъж, който не се бои от никакви жертви заради любовта си, не се ръководи от дребнави еснафски съображения за спокойствие и безбурно щастие. Л. Дилов, ПБД, 192-193. Върнете ми безбурната любов, / върнете ми желанията прежни. Н. Лилиев, Ст, 93.