безѝзходен - единствено число, мъжки род, нечленувано безѝзходния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безѝзходният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безѝзходна - единствено число, женски род, нечленувано безѝзходната - единствено число, женски род, членувано безѝзходно - единствено число, среден род, нечленувано безѝзходното - единствено число, среден род, членувано безѝзходни - множествено число, нечленувано безѝзходните - множествено число, членувано
БЕЗИЗХО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За който няма възможност да се намери изход, разрешение. — Вие сте заградени отвсякъде с войски, .., — оложението ви е безизходно. З. Сребров, Избр. разк., 81. Каквото и да правеше, където и да работеше, децата му все си оставаха дрипави и полугладни. И всред тази отчайваща, безизходна селска немотия синът му Стоимен беше изплувал сам. Д. Димов, Т, 387. Видял съм народът си във времена много по-тежки и в положение по-безизходно и отчаяно, но не съм ся отчайвал. П. Р. Славейков, ПХС, 20.
2. За мъчително чувство, състояние — който е много силен и не може да премине, да изчезне, да бъде преодолян; непреодолим. Така беше си седял онази вечер пред вратата на котленската черква, потънал в безизходна мъка: напусто е било всичко, напусто. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 598. В душата му бе мрачно, безизходна тъга го оплете и обезсили. Г. Караславов, ОХ IV, 93. Хитлеристите се биеха докрай, .. , отчаяни и обезверени, но страшни в това свое черно, безизходно отчаяние. П. Вежинов, НС, 103. Добромир се превърна отново в човек, разбра къде е и защо ще умре тук. Той смири ужаса си, надви безизходната си болка, приготви се за дългите дни на страдания, които го чакаха. А. Дончев, СВС, 701.
3. Рядко. Който няма изход, излаз, от който е невъзможно да се излезе. Но мястото, дето стоеше, беше безизходно —