безо̀чливо -
БЕЗО̀ЧЛИВО.
Нареч. от безочлив; нагло, безсрамно. — Ти лъжеш, безочливо лъжеш, защото аз добре видях и чух как се раздели ти с тоя племенник. Д. Калфов, Избр. разк., 349. — Идете си! — извика гневно Орфей. — Не ми е студено!... Не ми трябва вашата дреха. — Ние ще вървим настрана и с нищо няма да ти пречим — отвърна безочливо снажният мъж. Г. Караславов, Избр. съч. V, 291.See more