безпоря̀дъчен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпоря̀дъчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпоря̀дъчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпоря̀дъчна - единствено число, женски род, нечленувано безпоря̀дъчната - единствено число, женски род, членувано безпоря̀дъчно - единствено число, среден род, нечленувано безпоря̀дъчното - единствено число, среден род, членувано безпоря̀дъчни - множествено число, нечленувано безпоря̀дъчните - множествено число, членувано
БЕЗПОРЯ̀ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. При който няма ред, който става без ред; безреден, разбъркан, хаотичен. Движението е безпорядъчно, ту се засилва и ротата тъй се разтяга, че ония, които са назад, трябва да тичат, ту пък неочаквано спира и всички се струпат на куп. Й. Йовков, ДП, 1915, кн. 1, 324. Започна се безпорядъчна стрелба. Без да виждат неприятеля, партизаните стреляха наслука и пълзешком отстъпваха. М. Марчевски, ГБ, 207.
2. Остар. За човек — който не обича да поддържа ред; неподреден. Преди мене, живял в стаята друг един кавказец, от Грузия, твърде безпорядъчен человек, Ив. Вазов, Съч. ХVI, 173.
— От рус. беспорядочный. — Други (остар.) форми: безпоря̀дочен, безпорèдъчен.