безпоща̀дно -
БЕЗПОЩА̀ДНО нареч. 1. Без пощада, без милост; безмилостно, безжалостно, жестоко. Тя вече започна да се съди за смущението, което я връхлетя при тази толкова неочаквана среща. Тя се съдеше, и се съдеше безпощадно и до болка. Г. Караславов, ОХ IV, 19. Защото би ни безпощадно / живота с тежките си лапи / направо по устата гладни, / затуй езика ни е грапав. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 46.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, извънредно много, изключително.