безпрѝнципен - единствено число, мъжки род, нечленувано
безпрѝнципния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
безпрѝнципният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
безпрѝнципна - единствено число, женски род, нечленувано
безпрѝнципната - единствено число, женски род, членувано
безпрѝнципно - единствено число, среден род, нечленувано
безпрѝнципното - единствено число, среден род, членувано
безпрѝнципни - множествено число, нечленувано
безпрѝнципните - множествено число, членувано
БЕЗПРЍНЦИПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който не се ръководи от никави принципи, не следва никакви принципи; непоследователен. Възможно ли е пък, щото Балтов наистина да намира така естествено, правилно и даже почтено поведението на тоя необясним, безцветен и безпринципен човек! Ив. Вазов, Съч. ХI, 204.
2. Който не почива на никакви принципи.