безпрѝнципен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпрѝнципния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпрѝнципният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпрѝнципна - единствено число, женски род, нечленувано безпрѝнципната - единствено число, женски род, членувано безпрѝнципно - единствено число, среден род, нечленувано безпрѝнципното - единствено число, среден род, членувано безпрѝнципни - множествено число, нечленувано безпрѝнципните - множествено число, членувано
1 непоследователен (прен.) - безпринципен
БЕЗПРЍНЦИПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който не се ръководи от никави принципи, не следва никакви принципи; непоследователен. Възможно ли е пък, щото Балтов наистина да намира така естествено, правилно и даже почтено поведението на тоя необясним, безцветен и безпринципен човек! Ив. Вазов, Съч. ХI, 204.
2. Който не почива на никакви принципи.