безпристра̀стен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпристра̀стния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпристра̀стният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпристра̀стна - единствено число, женски род, нечленувано безпристра̀стната - единствено число, женски род, членувано безпристра̀стно - единствено число, среден род, нечленувано безпристра̀стното - единствено число, среден род, членувано безпристра̀стни - множествено число, нечленувано безпристра̀стните - множествено число, членувано
БЕЗПРИСТРА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не проявява пристрастие, не се ръководи от предубеждения; обективен, неангажиран, справедлив. Най-после аз ща да ви помоля, да кажете на вашият дописник да бъде по-безпристрастен и да ви доставя по-верни сведения. С, 1872, бр. 39, 312. Безпристрастният историк е дължен да не помещава в своята история такива мнения, които още не са потвърдени с факти и които не са разгледани критически. Знан., 1875, бр. 7, 111. Безпристрастен зрител.
2. Който не съдържа, не изразява пристрастие.