безпричѝнен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпричѝнния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпричѝнният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпричѝнна - единствено число, женски род, нечленувано безпричѝнната - единствено число, женски род, членувано безпричѝнно - единствено число, среден род, нечленувано безпричѝнното - единствено число, среден род, членувано безпричѝнни - множествено число, нечленувано безпричѝнните - множествено число, членувано
БЕЗПРИЧЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За който няма причина, няма основание; необоснован, неоснователен. Душата му се пълни с безпричинна радост и той, ..
готов е да запее. Й. Йовков, ПК, 153. Надяваше се, че като тръгне на работа, доброто разположение на духа ѝ ще се върне и двамата ще се смеят на нейните безпричинни сръдни. Ем. Манов, ДСР, 316. Безпричинни отсъствия.See more