безсла̀вно -
БЕЗСЛА̀ВНО нареч. 1. Без полза, смисъл; безполезно, безсмислено. Тя се намираше пред прага на неврастенията .. А после щеше да рухне изведнъж тихо, безславно, незабелязано. Д. Димов, Т, 698. Ама то само един чист българин, българин емигрант по влашките хъшовски кръчми, би могъл тъй дълбоко да милее за безславно загиналия си въстаник брат! А. Страшимиров, УШ, 37.
2. Остар. Унизително, позорно.