безсмѝслено -
1 безцелно - излишно - ненужно - безполезно - безсмислено 2 глупаво - безсмислено - абсурдно - нелепо 3 глупаво - безсмислено - нелепоSee more4 блудкаво (прен.) - повърхностно - празно - безсмислено - безсъдържателно - кухо - плоско (прен.; разг.)
БЕЗСМЍСЛЕНО нареч. 1. Без да има логика, без свързана и ясна мисъл. Говореше несвързано и почти безсмислено. Й. Йовков Разк. II, 13. И Кънчо трепере, слухти, гледа плахо-плахо, .. и още по-глупаво и безсмислено отговаря на запитванията. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 231. Бирникът заотстъпва заднишком, като мънкаше безсмислено: — Аз... такова, .. арестуваха ме. М. Марчевски, МП, 147.
2. Без израз, проява на здрав разум или на ясна съсредоточена мисъл; като ненормален. — Излизай вън, ще запалим къщата — изкомандува старшията. — Как — къщата, защо? — ужасена запита жената, безсмислено се огледа, изтича до децата и се притисна до тях. Х. Русев, ПС, 148. Изпитата ракия съвсем замъгли съзнанието му. Той гледаше безсмислено. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Дук Алуизий, възрастен, уморен, отегчен човек, .., разсеяно шареше с поглед из стаята и безсмислено се усмихваше. Й. Вълчев, СКН, 88-89.
3. Без да е необходимо, нужно, без да има защо; ненужно, безпредметно. Илия се смути, започна да мачка безцелно и безсмислено ръба на куртката си и измънка нещо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 357. А снегът все тъй обилно продължаваше да се сипе от тъмното небе. Около огъня той се превръщаше на роса, квасеше хората, те зъзнеха и безсмислено се суетяха наоколо. Х. Русев, ПЗ, 183. // Без основание, оправдание; безполезно, безцелно, напразно. Хиляди и хиляди наши братя лежат там .. безсмислено избити. Л. Стоянов, Х, 167. Не си губи времето безсмислено.