безсмѝслица - единствено число, нечленувано безсмѝслицата - единствено число, членувано безсмѝслици - множествено число, нечленувано безсмѝслиците - множествено число, членувано
1 безсмислица - глупост - идиотщина (разг.) - идиотизъм (прен.) - тъпотия (разг.) - дрънканица (разг.; пренебр.) - абракадабра (прен.; разг.) - ала-бала (разг.) - тинтири-минтири (разг.)2 нелогичност - безсмислица - идиотщина (разг.) - идиотизъм (прен.) - безмислие - нелепост - абсурд (книж.) - абсурдност (книж.) - нелепица (разг.) - алогизъм (книж.) - нонсенс (книж.)
БЕЗСМЍСЛИЦА ж. 1. Нелогична, без ясен смисъл и съдържание дума или израз. Едно време, .. , Демел беше оракул за мнозина, за които в безсмислицата се крие нещо таинствено, а ясната мисъл е банална. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 112. И колкото повече говореше, толкова повече му се струваше — макар мислите да му изглеждаха външно правилни и ясни, — че говори безсмислици и не това, което трябва. А. Дончев, СВС, 52. Днес толкова много безсмислици чух. Нищо не разбрах от словоборството ви. К. Петканов, В, 24. // Нещо, което няма сериозно, смислено съдържание. Филмът се върти безшумно, .. като някаква рекордна безсмислица, съчетала в себе си наивната сантименталност на сценариото, глупостта на режисьора и безподобния шарж на артистите. Св. Минков, ДА, 38-39.
2. Нещо, което противоречи на здравия разум, което е нелогично, неразумно, неправилно; глупост, абсурд. Цялата наша борба би загубила своя смисъл, ако .. вземат властта пак тия, които докараха моя народ до катастрофа, .. Би било безсмислица тия заслепени политици да застанат отново начело на моята страна. В. Геновска, ПЮФ, 144.
3. Нещо, чието извършване или съществуване няма смисъл, цел, оправдание, основание. —