безу̀пречен - единствено число, мъжки род, нечленувано
безу̀пречния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
безу̀пречният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
безу̀пречна - единствено число, женски род, нечленувано
безу̀пречната - единствено число, женски род, членувано
безу̀пречно - единствено число, среден род, нечленувано
безу̀пречното - единствено число, среден род, членувано
безу̀пречни - множествено число, нечленувано
безу̀пречните - множествено число, членувано
БЕЗУ̀ПРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не може да бъде упрекнат, порицан за поведението си или действията си, защото в тях няма грешки, всичко е както трябва; безукорен.