безу̀пречен - единствено число, мъжки род, нечленувано безу̀пречния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безу̀пречният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безу̀пречна - единствено число, женски род, нечленувано безу̀пречната - единствено число, женски род, членувано безу̀пречно - единствено число, среден род, нечленувано безу̀пречното - единствено число, среден род, членувано безу̀пречни - множествено число, нечленувано безу̀пречните - множествено число, членувано
БЕЗУ̀ПРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не може да бъде упрекнат, порицан за поведението си или действията си, защото в тях няма грешки, всичко е както трябва; безукорен.
Безупречната отмерена Мария, ... се беше превърнала в окаяна човешка развалина. Д. Димов, Т, 188. // Който се отнася до човек с такива качества. Безупречна репутация.See more2. Който не предизвиква, не заслужава упрек, тъй като в него няма грешки, осъдителни прояви; безукорен, изряден. Съдията на срещата подчертано заяви, че дисциплината на нашите състезатели на терена била безупречна. Ив. Мирски, ПДЗ, 27. За такъв строеж административните служби трябва да функционират с безупречна точност. Х. Русев, ПЗ, 66. // Който е без недостатъци; безукорен, отличен. Костюмът му — безупречен по кройка и материя — му стоеше отлично. П. Вежинов, ВП, 50. — Умен младеж!. .. — каза той сухо. — С големи възможности и безупречни познания в работата. Д. Димов, Т, 88.
— От рус. безупречный.