безуча̀стен - единствено число, мъжки род, нечленувано безуча̀стния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безуча̀стният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безуча̀стна - единствено число, женски род, нечленувано безуча̀стната - единствено число, женски род, членувано безуча̀стно - единствено число, среден род, нечленувано безуча̀стното - единствено число, среден род, членувано безуча̀стни - множествено число, нечленувано безуча̀стните - множествено число, членувано
1 безразличен - безучастен - индиферентен (книж.) - равнодушен - студен (прен.) - незаинтересован - безстрастен - хладен (прен.) - глух (прен.) - апатичен 2 безразличен - безучастен - равнодушен - студен (прен.) - хладен (прен.) - глух (прен.)
БЕЗУЧА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Обикн. в съчет. с предл. към. Който не проявява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен, индиферентен. До този ден старецът беше живял глух и безучастен към световните събития. Г. Райчев, В, 31. Смирненски, който беше син на такова бедно бежанско семейство, .., не можеше да остане безучастен към тежките грижи на сиромашката маса. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. Внезапно се умълчаваше, безучастен към разговорите, замислен. В. Андреев, ПР, 165.
2. Който не изразява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен.