безцеремо̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано безцеремо̀нния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безцеремо̀нният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безцеремо̀нна - единствено число, женски род, нечленувано безцеремо̀нната - единствено число, женски род, членувано безцеремо̀нно - единствено число, среден род, нечленувано безцеремо̀нното - единствено число, среден род, членувано безцеремо̀нни - множествено число, нечленувано безцеремо̀нните - множествено число, членувано
БЕЗЦЕРЕМО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който не се съобразява с приетите правила за вежливост и приличие; дързък, нахален. Тълпи работнички се изсипват от вагоните, весели, шумни, безцеремонни, повличат пътниците и ги изблъскват на малкия площад зад гарата. К. Константинов, ПЗ, 219. Йоргов си представяше този нов богаташ като обикновен селендурин, .. , непохватен в най-обикновените обноски, но страшно обигран и безцеремонен в смелите нечисти сделки. Г. Караславов, Т, 5. Майката на Виктор оставя лопатата и метлата и приближава да получи нашарения с марки и печати плик.. Безцеремонна и припряна, майката на Виктор разпечатва плика и бърка вътре с възлестите си, ревматични пръсти. Др. Асенов, ТКНП, 211.
2. Който е израз, проява на незачитане на нормите за вежливост и приличие; дързък, нахален. —