бѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време бѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време бѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време бѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време бѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време бѝват - трето лице, множествено число, сегашно време бѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време бѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време бѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време бѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време бѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение бѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение бѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие бѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие бѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие бѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие бѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие бѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие бѝвайки - деепричастие бѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие бѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие бѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие бѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие бѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие бѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие бѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. бивам
- - Много думи на воденица <биват>
See more- - Много лакардии на воденица <биват>
- - Много приказки на воденица<та> <биват>
- - Лято без мухи бива ли?
- - Не ме бива в леглото
БЍВАМ, -аш, несв., непрех. I. Като самост. сказуемо. 1. С обстоят. поясн. за място и време. Намирам се, присъствам (изразява обичайно, продължително или повтарящо се действие). Когато биваше в къщи, той все гледаше да се надвеси над люлката. Д. Талев, ЖС, 96. А в село, като не съм бивал, вика се, от дете, сичко ми се чини много хубаво, сичко ме мами и привлича. Т. Влайков, Съч. II, 50. Като се научаваха, че е бивал в затвора, уреждаха набързо сметките си с него и го пращаха да си върви. Й. Йовков, ЖС, 34. Колкото мълчалив и потаен бе Теодосий, толкова бъбрив беше неговият спътник. .. А като разбра от полудумите на Теодосия, че той е от престолния град и дълго не е бивал там, съвсем отвори устата си. Ст. Загорчинов, ДП, 232-233. Където и да биваше Рангел из полето, от пазар да се връщаше, щом отвореше пътната портичка — веднага го лъхаше познатата, близка миризма. Кр. Григоров, Н, 62.
2. Обикн. в 3 л. ед. и мн. Разг. Съществувам, има (няма) ме. — А нема вие нямате бъклица!... — Имаме.. . Нема бива къща без бъклица? Нашата е малка. Л. Каравелов, Съч. II, 8. Без едене, без пиене сладки приказки не биват. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 38. Юнак без рана не бива. Послов. Стадо без мърша не бива. Послов.
3. Обикн. в 3 л. Случвам се, ставам; има (няма) ме. Такава сватба дотогава не бе бивала, па и оттогава не е ставала. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 45. Рада излезе на чардака пак, като че нищо не бивало. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 155. С една лястовица пролет не бива, лято не става. Послов. Насила хубост не бива. Послов.
II. Като глагол връзка в съставно именно и глаголно сказуемо. Обикновено, винаги или понякога съм някакъв. От няколко време насам нощите биваха дъждовни, но дните ясни. Й. Йовков, Разк. II, 192. Когато работеше, той биваше сериозен, важен и като че нищо по-значително не съществуваше за него, освен преписката, която се намираше пред него. Д. Немиров, Д № 9, 16. — Слушай, бъди малко търпелив. Не бивай като тогава. Ив. Кирилов, Ж, 52. Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове. Хим. VII кл., 1950, 14. Русия! Колко ни плени / туй име свято, родно мило! / То в мрака бива нам светило. / надежда — в нашите злини. Ив. Вазов, Съч. I, 69. Дорде йе мома при майка, / тя бива бяла-червена / като червена ябулка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 159.
III. Като спомаг. глаг. За образуване на сложни страд. форми за сег. (обикн. сег. истор.) и мин. неопр. Сега посетителите на София още от първия миг биват покорени от хубостта на тоя голям съвременен град. Л. Мелнишки, ПП, 10. По нейно настояване момчето най-после бива отвързано. Т. Влайков, Пр I, 17. Той бива пуснат на свобода с уверението, че ако узнае къде се крие Левски, властта ще му изплати дълговете. Ив. Унджиев, ВЛ, 128. Някои нетърпеливо ходеха назад-напред и фърляха завистливи погледи към ония щастливци, които биваха извиквани от разсилния и влизаха през средната врата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 101.
БЍВА несв. безл. Разг. 1. Става, случва се (обикн. много пъти, периодично). Стоиш всред хармана, потънал до колене в разстланото житище, въртиш камшика и пред теб препускат двете охранени кончета на чича Друми. . Така бива на вършитба. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 26. Бивало е да го видят отстрана, че приказва нещо сам на себе си. Елин Пелин, Съч. III, 26. Все още обаче — когато бива дума за XVII — XVIII в. — историографията ни говори за „промени“ в османската феодална система. В. Мутафчиева, КВ, 17.
2. Обикн. с отриц. не или във въпрос. изречение. (Не) Може, (не)възможно е, (не) трябва. Хайде сега пък ти легни и се посгрей! .. — Не, не бива! — възрази строго другарят ми. — Ти не забравяй, че сме на война! Трябва да си отваряме очите и през най-мразовитата нощ. Ив. Мартинов, ПМ, 127. Заплаче ли дете, нали майка му трябва да му даде да бозае. Не, не бивало всякога да му се дава да бозае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 271. Зелена трева и сено бива да ся дава на кон само кога не работи, а почива, Лет., 1874, 275. Ще дойдеш, бяла българко, ще дойдеш с мене на Стамбул. / ще дойдеш друго не бива. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 336. „На мен ми й лика прилика / .. / булиното ми сестриче, батьовото ми балдъзче.“ / Мама му дума Стоене: „Бива ли, синко, става ли, два брата, два баджанака“. Нар. пес., СбВСт, 667. С огън и вода шега не бива. Послов. // Обикн. в положителна форма при отговор, с който се изразява съгласие — може, възможно е, добре е, става. — Къде ще искаш да спиш? Тук при мене или на мидерчето в кухнята? — И при тебе бива — рече Матьо, като огледа широчината на кревата. Д. Ангелов, ЖС, 93. Вие трябва да кажете някоя дума на митинга — обърна се към него Илков. — Бива! — кимна той и завъртя глава. Г. Караславов, ОХ III, 384. ● Удвоено (за усилване). — Дядовът Киренчев бордей не бива ли? — Бива, бива, отговориха почти всичките събрани. СбНУ XVIII, 553.
3. Удвоено бива, бива пред изречение за противопоставяне със съюзите ама, но. Изразява силно възмущение от високата степен, в която се проявява фактът, изказан в изречението за противопоставяне. Да им се не видят децата и намярата. Биба, бива, Пешо, ама, то раждало, раждало, че не помислило. Пет хайдутина ми доведе и пак е в положение. Чудомир, Избр. пр, 205. Бившите им компании, които бяха зарязали напълно, ги гледаха подигравателно — то бива море, бива слънце, бива пясък и естрада, ама пък тия наистина го прекаляват. В. Пламенов, ПА, 72. — Обичта ти към мен напоследък не знае граници! То бива обич, бива, ама чак толкова. Й. Попов, БНО, 80.
◊ Бивал и не бивал. Разг. Който невинаги е достоверен, истински; всевъзможен, какъв ли не. Данаил знаеше колко много му е драго, че има хора в града, които го тачат и го търсят, и му разправяше бивали и небивали неща. С. Северняк, ИРЕ, 26. Бивало и небивало. Разг. Нещо, което не е съвсем достоверно, реално. Какво бива. Разг. Във въпрос, при който отговор не се очаква, понеже е известен — нищо не струва, нищо не пречи, нищо не представлява. С дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим — за зор заман. Ал. Константинов, БГ, 45. Аз .., за да не ходя до градът, давам един грош повече и си свършвам работата, какво бива от един грош. Дун., 1866, бр. 117, 1.