благодея̀ние - единствено число, нечленувано благодея̀нието - единствено число, членувано благодея̀ния - множествено число, нечленувано благодея̀нията - множествено число, членувано
БЛАГОДЕЯ̀НИЕ, мн. -ия. ср. 1. Голяма материална помощ или услуга, която се оказва някому безкористно; голямо добро, направено на някого от другиго. Той беше вложил у разни частни лица суми за поддържане учащи се юноши с условие, че по никой начин няма да разгласяват настоящия виновник на тия благодеяния. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 62. „Истинското благодеяние се върши скрито. Когато едната ръка дава нещо, другата не трябва да знае.“ Й. Йовков, Ж 1945, 258. Влечеше го родното място, смяташе мелницата, която щеше да издигне, като голямо благодеяние за своите съселяни. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 445.
2. Остар. Възнаграждение, заплата. В онова време сръбското правителство .. се отзовало на Николовото прошение, като му определило благодеяние на месец по три талера. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256.