благополу̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано благополу̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член благополу̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член благополу̀чна - единствено число, женски род, нечленувано благополу̀чната - единствено число, женски род, членувано благополу̀чно - единствено число, среден род, нечленувано благополу̀чното - единствено число, среден род, членувано благополу̀чни - множествено число, нечленувано благополу̀чните - множествено число, членувано
БЛАГОПОЛУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с успех, със сполука; успешен, сполучлив.
„Аз съм сигурен, че това лудешко мое предприятие ще се увенчае с успех и че скоро вие, жителите на Земята, ще получите първото известие за моето благополучно пристигане там.“ Елин Пелин, ЯБЛ, 42. Откак беше се върнал от Пловдив, Иван беше станал много наперен. Дните, прекарани в участъка, срещите с разни арестанти, благополучното завършване на следствието, всичко това му вдъхна кураж и гордост. Г. Караславов, Тат,. 187. И така, този капитанин [Колумб] отплува, .. и после маловременно плувание към западна страна, изгуби всяка надежда за благополучното извършване на това смело предприятие. П. Кисимов, ОА I (превод), 11.See more2. Остар. За човек — щастлив, преуспял. Аз бях просто щастлив, не само че го виждах, но и че го виждах благополучен в живота. Ив. Вазов, Съч. IХ, 17. Живей по-благоразумно на младост, за да бъдеш по-благополучен на старост. П. Р. Славейков, РО (превод), 3. Най-първата грижа на родителите е да отхранят децата си здрави и читави, да ся трудят сякак, за да ги направят честити и благополучни. У, 1870, бр. 1, 5.