БЛА̀ЖЀНЕ1, мн. няма,
ср. Отгл. същ. от бла̀жа̀1. Завчера девер ми видял Райка Думбито, че яде сирене. Посред богородични пости яде сирене!.. — Их, то да е само блаженето! — намеси се и една друга баба. Ц. Церковски, Съч. III, 37.See moreБЛАЖЀНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от блажа̀2.