боя̀зън - единствено число, нечленувано боязънта̀ - единствено число, членувано
See more
БОЯ̀ЗЪН, мн. няма,
ж. Книж. Плахост, страх. Всеки е изпитвал онова ново чувство на усамотеност, на боязън и на учудване, когато пръв път е влязъл в една столетна гора. Ив. Вазов, Съч. ХV, 46. Грижа и боязън за утрешния ден бърчеха челата на братята. Ст. Загорчинов, ДП, 205. Правят ми път, по-скоро от боязън, отколкото от уважение. Л. Стоянов, Х, 153. Понякога с боязън се питаше: нима може лицето на човека да бъде само непроницаема маска, зад която се крие друго? Ем. Манов, ДСР, 377. Големите му светли очи се устремиха с боязън към лицето на учителката. В. Геновска, СГ, 252. — Надежди възторжни и тайна боязън / отново вълнуват безсънно сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 148.See more