бра̀ня - първо лице, единствено число, сегашно време бра̀ниш - второ лице, единствено число, сегашно време бра̀ни - трето лице, единствено число, минало свършено време бра̀ним - първо лице, множествено число, сегашно време бра̀ните - второ лице, множествено число, сегашно време бра̀нят - трето лице, множествено число, сегашно време бра̀них - първо лице, единствено число, минало свършено време бранѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време бранѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение бра̀нихме - първо лице, множествено число, минало свършено време бранѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време бра̀нихте - второ лице, множествено число, минало свършено време бранѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време бра̀ниха - трето лице, множествено число, минало свършено време бранѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време бра̀нех - първо лице, единствено число, минало несвършено време бра̀неше - трето лице, единствено число, минало несвършено време бра̀нехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време бра̀нехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време бра̀неха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бранѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение бра̀нещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бра̀нещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие бра̀нещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие бра̀неща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бра̀нещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие бра̀нещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бра̀нещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие бра̀нещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие бра̀нещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие бра̀нейки - деепричастие бра̀нил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бранѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бра̀нилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие бранѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие бра̀нилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бранѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бра̀нила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бранѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бра̀нилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бранѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бра̀нило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бранѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бра̀нилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие бранѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие бра̀нили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бранѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие бра̀нилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие бранѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие бра̀нел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие бра̀нела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие бра̀нело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие бра̀нели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие бра̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие бра̀нения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие бра̀неният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие бра̀нена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие бра̀нената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие бра̀нено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие бра̀неното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие бра̀нени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие бра̀нените - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 защитавам (някого) - застъпвам се - браня - подкрепям - лобирам (книж.)2 пазя - защитавам (нещо) - отбранявам - браня - отстоявам
- 1. браня
- - Със зъби и нокти, браня
БРА̀НЯ, -иш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Отбивам нападения на неприятел; защищавам, отбранявам. Сто хиляди мъже, които бяха излезли да бранят родния си край, лежат мъртви в долината. А. Каралийчев, ПГ, 83. Господин подпоручик, ще браните ли позицията, или ще се изтеглите? П. Вежинов, ВР, 140. О, Шипка! Три деня младите дружини / как прохода бранят. Горските долини / трепетно повтарят на боя ревът. Ив. Вазов, Съч. I, 203. // Боря се в защита на нещо в обществения живот; отстоявам. — Искате да премахнете чистите и честните борци, които ще бранят правата на народа. За да вършите по-лесно башибозущините си! В. Геновска, СГ, 540. Браня мира. Браня свободата.
2. Пазя, предпазвам някого или нещо от някаква опасност или от нещо лошо; защищавам. Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се отбил при него поку-тъй, а го гони някаква беда. Й. Йовков, ВАХ, 109. А дойде ли някой като гост на планинците — па бил той не българският цар, ами и базилевсът на ромеите, — то те ще го приемат, гостят и изпратят, и ще го бранят като брат. А. Дончев, СВС 60. Козарят Танчо слезе в града да иска от управлението пушка, за да си брани стоката. Двата вълка нападаха козите му. Ем. Станев, ЯГ, 73. // Защищавам някого или нещо от нападки, обвинения, хули; застъпвам се. — Идете си, джанъм. Тая жена уби ли някого? Християни не сте ли? Нямате ли милост? — Дядо, попе, не я брани, ами и ти се засрами. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 134. — Нали си зел нея да браниш, а пък мен да кориш? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 275. — Невесто Милкано, иди си. Ние сме тука и твоята чест и честта на еснафа да браним. Р. Стоянов, М, 35.
3. За предмет — служа като защита на някого или на нещо. Те предпочетоха да легнат и да подремнат, като хвърлиха кърпи въз лицата си, да ги бранят от слънцето. Ив. Вазов, Съч. ХV, 97. Други бяха и хората — едри снажни, тромави... През лявото им рамо всякога висеше преметната широка връхна дреха. Напролет и лете тя ги бранеше от дъждовете, а есен и зиме — от вихрите и снежните бури. Г. Райчев, В, 3-4. Хората, които имаше под командата си Тодор, Трипани, държаха върха на хълма. Те са бяха оградили с окоп, който ги бранеше от сяко нападение. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 139. Широкият гръб на старопланинския връх Вежен брани Копривщица от студените северни ветрове. П. Теофилов, К, 10.
4. Пазя, не допускам нещо да бъде изменено или да се изгуби, да изчезне. Старата Джупунка понякога мърмореше против нововъведенията в търговията и бранеше установения от мъжа ѝ ред. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Хората се гледаха овълчени — едни ръмжеха, защото войната беше ги оголила, а други бяха забогатели и бяха готови със зъби и нокти да бранят онова, което бяха награбили в тила. Г. Караславов, Т, 61. От време на време се връщаха в селото хора, особено войници, виждали други наредби и обичаи, но скоро или се смиряваха, или си тръгваха по пътя, защото планинците ревниво бранеха дядовските закони. А. Дончев, СВС, 64.
5. Непрех. и прех. Остар. и диал. Забранявам, преча на някого да извърши нещо. — Е-е-е, Махмуд... Хубава работа... — развикал се той, както му е табиетът — че оти браниш на детето да се учи бре? Н. Хайтов, ПП, 151. Майка ѝ не се сърдеше, нито бранеше на детето си да си минава времето с мене. Св. Миларов, СЦТ, 111. — Аз та виждам, ти, дъще, ще си идеш, Господ с тебе, иди си, кой та брани. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 47.
6. Диал. Подгонвам, отпъждам. Вечер си додеше Пенчо пиян, облещи зачервените си очи, поогледа се из дюгеня, и той като секи господар, изтърси няколко псувни на слугите си, задето не браниле мухите. Ил. Блъсков, ПБ, 113-114. Секи брани от очите си мухите. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 149. Брани кокошките да не кълвят житото. браня се I. Страд. от браня. Нашите интереси се бранеха тогава от един голям столичен адвокат. II. Възвр. от браня в 1 и 2 знач. Той се бранеше отчаяно, риташе с крака да се откопчи от коравите пръсти на Гатьо, но Гатьо беше по-силен и го държеше здраво на земята. К. Калчев, СТ, 271-272. Там, в сянката, лаят на двете глутни- ци кучета се събра и се превърна във въртоп от ревове, ръмжене и квичене. Еленът се бранеше. А. Дончев, ВР, 139. Той излезе на двора, взе една тояга да се брани от кучетата и тръгна към Пинтезови. И. Петров, НЛ, 140.
БРАНЯ̀, -ѝш, мин. св. -их, несв., прех. Бранувам; браносвам. От сутрин до вечер бяха на нивата. Цял ден браниха. браня се страд.
БРАНЯ̀ ж. Събир. Диал. Много хора заедно; дружина, група. Тръгнали една браня моми да ходят по село от къща в къща на Лазар. Н. Геров, РБЯ I, 68-69.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.