бунѝще - единствено число, нечленувано бунѝщето - единствено число, членувано бунѝща - множествено число, нечленувано бунѝщата - множествено число, членувано
- 1. бунище
- - Като петел на бунище
See more- - Като ряпа на бунище
- - Като тиква на бунище
- - Захвърлям/захвърля на бунището някого
БУНЍЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място, гдето се изхвърля сметта, торът; купище, боклук, сметище. И друг път беше ѝ се случвало да идва насам, да дири някоя коричка хляб, изхвърлена от Гюрга на малкото бунище зад дома. Ем. Станев, ПЕГ, 102. Кинев бутна старата, грохнала, посивяла пътна врата и влезе в широкия двор, претъпкан със сгради, с градинки, с бунища, с плевници, и кочини. Г. Караславов, ОХ III, 334-335. Това бяха къщурките на последните бедняци и бездомници в града: просяци, хамали, събирачи на всевъзможни вехтории по градските бунища. Д. Ангелов, ЖС, 15. Бяла Стана,.. / дор [двор] измела,.., / смет фърлила, ..., / на бунище. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 126. Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на бунище. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 85. Всеки петел на бунището си пее. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 85.
2. Смет, тор, натрупани обикн. в стопански двор; торище. Огледа се — нямаше никой, само кокошките ровеха миризливото бунище край каменния зид. П. Стъпов, ЖСН, 114. Старецът се поогледа и си тръгна. Широкият двор беше като напуснат — на едно сухо бунище риеха десетина кокошки, в локва до кладенеца грухтеше и се обръщаше свиня. Г. Караславов, Избр. съч. V, 165. По-добре е на синово бунище, та не на зетьово огнище. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 228. Старо бунище кога се запали, повече пуши. Послов.
3. Остар. Куп от нещо, натрупано на едно място. На едно място той се спъна в едно голямо бунище от пера и перушинак — тоалетът на цяла куда изщавени гъски... Ив. Вазов, ЗП, 12.
◊ Захвърлям / захвърля на бунището някого. Разг. Неодобр. Изоставям напълно някого, не се грижа за него и не се интересувам от съдбата му. Перча се (големея се) като петел на бунище. Разг. Много се надувам, перча, големея.
— От гр. βοννόσ ‘могила, хълм’.