бъ̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано бъ̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бъ̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бъ̀дна - единствено число, женски род, нечленувано бъ̀дната - единствено число, женски род, членувано бъ̀дно - единствено число, среден род, нечленувано бъ̀дното - единствено число, среден род, членувано бъ̀дни - множествено число, нечленувано бъ̀дните - множествено число, членувано
БЪ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Бъдещ. С нашия непринуден смях от неговите разкази за „било и небило“ ние сме чувствували бъдния голям писател. П. Делирадев, СбАСЕП, 151. Бъдните поколения имат нужда от пример! Л. Стоянов, Х, 48. И дълго слушах Вардар да нашъпва /../ за бликналия ден в тоз край неволен / и за настръхналата бъдна среща / на двата вражи вихъра пред Солун... Д. Дебелянов, Ст, 1936, 83. И вие: / Работници и селяни — на крак! / Зове борбата, бъдната разправа! Н. Хрелков, ДД, 299. Аз вярвам, майко — родино пресвята, / във светостта на твоя бъден ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148.
2. Като същ. бъднето