бъ̀рдо - единствено число, нечленувано бъ̀рдото - единствено число, членувано бърда̀ - множествено число, нечленувано бърда̀та - множествено число, членувано
- 1. бърдо
- - Нарекла се баба за бърдо
See more- - Отишъл на Голо бърдо
- - Тръгнало ми е магарето низ бърдо
БЪ̀РДО1, мн. бърда̀, ср. Издигнато над равнината неголямо възвишение с полегати склонове и обикн. със заоблени очертания: рът, рид.
Пътят минаваше през голи поляни,.., после се изкачваше по насрещното бърдо и се губеше из лозята. Ем. Станев, ИК I-II, 176. Прехвърлиле бехме Гълъбец — едно голямо гористо бърдо, което скачва Стара планина със Средна гора. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. Самото място Оборище е между две високи бърда в долината. З. Стоянов, ЗБВ I, 404. Провикна са овчар / йот високо бърдо. Нар. пес., СбВСт, 331.See more2. Воен. Кота.
◊ Въз бърдо. Диал. Нагоре. Низ бърдо. Диал. Надолу.
БЪ̀РДО2, мн. бърда̀, ср. Част от тъкачния стан, продълговата назъбена дъска, между чиито зъбци се прокарват нишките на основата и с която се набива вътъкът. Калина разви кросното и пак го нави. Бутна нищелките назад, оправи кученцата, настъпи стъпалата и преметна совалката. Преди да удари бърдото в нишките, над главата ѝ застана Стоян. К. Петканов, П, 41. Откъм кухнята се чуваха бързите удари на бърдото.. Седнала в стана, майка му чевръсто прехвърляше совалката. Ст. Дичев, ЗС II, 290. Тъкачният стан отново заработи. Бърдото се раздвижи, нишките затрептяха под неговите удари и платът започна да расте без дефект. ВН, 1955, бр. 284, 2.