вино̀вник - единствено число, нечленувано вино̀вника - единствено число, членувано - непълен член вино̀вникът - единствено число, членувано - пълен член вино̀вници - множествено число, нечленувано вино̀вниците - множествено число, членувано
1 причинител - виновник
ВИНО̀ВНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който има вина за нещо, който се е провинил в нещо или е извършил някакво престъпление. В чуждите вестници подробно описваха атентата. Публикуваха дори първите разпити на виновниците. В. Геновска, СГ, 107. —