вино̀вно -
1 виновно - виновато
1 виновно - невинно
ВИНО̀ВНО нареч. Като виновен, като провинен, с чувство за вина. Мъжът нямаше с какво да се оправдае, гледаше настрана и мигаше виновно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. — See more
ВИНО̀ВНО нареч. Като виновен, като провинен, с чувство за вина. Мъжът нямаше с какво да се оправдае, гледаше настрана и мигаше виновно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. —