вино̀вност - единствено число, нечленувано виновността̀ - единствено число, членувано
ВИНО̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Наличие на нечия вина, на извършено прови- нение от някого. Бяха изловили много души по това убийство, между уловените беше и братът на другаря ми .., но, и след едногодишни изследвания, виновността му не беше се доказала. К. Величков, ПССъч. I, 47.