владѐя - първо лице, единствено число, сегашно време владѐеш - второ лице, единствено число, сегашно време владѐе - трето лице, единствено число, сегашно време владѐем - първо лице, множествено число, сегашно време владѐете - второ лице, множествено число, сегашно време владѐят - трето лице, множествено число, сегашно време владя̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време владя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време владя̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време владя̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време владя̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време владѐех - първо лице, единствено число, минало несвършено време владѐеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време владѐехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време владѐехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време владѐеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време владѐй - второ лице, единствено число, повелително наклонение владѐйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение владѐещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие владѐещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие владѐещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие владѐеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие владѐещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие владѐещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие владѐещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие владѐещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие владѐещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие владѐейки - деепричастие владя̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие владѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие владѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие владя̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие владя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие владя̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие владя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие владѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие владѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие владѐел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие владѐела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие владѐело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие владѐели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие владя̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие владѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие владѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие владя̀на - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие владя̀ната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие владя̀но - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие владя̀ното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие владѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие владѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. владея
- - Разделяй и владей
ВЛАДЀЯ, -èеш,
мин. св. владя̀х, прич. мин. св. деят. владя̀л, -а, -о, мн. владèли, прич. мин. страд. владя̀н, -а, -о, мн. владèни, несв. 1. Прех. Собственик съм на нещо, притежавам нещо, обикн. едра собственост. Баща му беше голям чифликчия, владееше девет хиляди декара земя край морето. А. Каралийчев, НЗ, 177. Едно време баща му, а след него сам той беше владял тия места и затова най-добре можеше да посочи отгде минава истинският синор. Й. Йовков, ПК, 146. Има там богати собственици, които владеят цели области земя и хиляди селяни са под тяхна пълна власт. Селяните работят за собствениците. Д. Талев, ПК, 206. Както във Византия и Сърбия, и в България съществуваше крепостното състояние. но то не беше робство: отроците владееха собствена земя, но само се лишаваха от правото да се местят. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89. ● Обр. — Една тъга ще ми остане за тоя свят: че тая смърт ще ме раздели от тебе, вярно... Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 71.See more2. Прех. и непрех. С предл. н а д. Властвам, господствам над нещо или някого. А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи, заповядвах на милиони хора. А. Каралийчев, МО, 18. И тогава Манол му каза: — Сюлейман ага, над тия тъмни планини някога е владеел дядо ти. А. Дончев, ВР, 106. Всички, които са го доближавали, са чувствували, че имат работа с човек, комуто е предопределено от природата да владее над другите в името на висши цели. К. Величков, ПССъч VIII, 8. Там в местността Меропа, там под смоленския свод / нявга в дивната Родопа е владял Момчил деспот. В. Марковски, ПЗ, 294. „Да имам баща войвода / над толкозмина дружина, / три кази да е наплашил, / да владей Стара планина, / а аз при вуйча да седя — / при тоз сюрмашки изедник!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 33. // Непрех. Управлявам държава, област; царувам, властвам. Цар Петър умрял и Светослав владял в България две години. НБ, 1876, бр. 13, 51. Страшимир искаше да царува в Тернов, по-стар сущий, а Шишман не го оставяше и му думаше:„Мене баща ни остави на свое място, а тебе постави над Видин, и тамо владей“. Хр. Павлович, Ц, 57. Мене, народе, мене ти искай, / .. / на власт да дода — да виж свобода! /../ Избери мене, аз да владея. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 239. ● Обр. На голямата могила не можеше да се изкачи плуг, тя си оставаше покрита с трева, изглеждаше по-тъмна, ясно очертана и нейният огромен силует продължаваше да владее над полето. Й. Йовков, Ж 1945, 201. Бакаджикът владееше над цялата равнина. Вълко Бимбелов беше вече на върха и гледаше дълбокия мрак на Равна гора. К. Петканов, П, 154. // Прех. Подчинявам, овладявам. Строител беше древен той [Хирам] и гений,/ владееше тълпите с поглед само. Ем. Попдимитров, СР, 80. Опасността като че беше минала. Той чувстваше, че владее вече автомобила.
3. Непрех. В сила съм, в действие съм, съществувам някъде; властвам, господствам. На същото това място,.., в което днес безчеловечно беснеят турски кесаджии и еничери и в което владей правото на силата, да са подигне храм на истинната и правата свобода. (Извадка от „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ от В. Левски) Ив. Унджиев, ВЛ, 180. В разликата на нашето правописание сме достигнали дотам, щото в един и същи град, в едно и също училище владее няколко вида правописание. Ст. Попов, Ч, 1875, бр. 5, 210. Баща ми, според системата, която владее зле у нас, ся потруди и добре да мя даде на богат мъж, който да е в чаршията и да има голям почет за имота си. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 24. Не! В природата владей суров закон, / има правила неписани: / всеки стрък трева / и всеки клон/ в джунглата са с кръв оплискани! Мл. Исаев, ЯД, 86.
4. Непрех. За състояние, настроение и под. — намирам се навсякъде, изпълвам всичко, като създавам определена атмосфера; царя, властвам, господствам. Кротка, ненаситна тишина владееше в този кът на природата. Е. Йончева, ЗГ, 58. И мир владееше в селото, мир и сговор. Т. Влайков, Съч. III, 80. В този ресторан [немския ресторант] беше добре и затова, защото не усещахме ужасната горещина, която владееше през ония дни — понеже над главите ни се развяваха автоматически крила и ни правеха вятър. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60. Реката се скрива под скалите от погледа му и наоколо владее пустинна самота. Елин Пелин, Съч. IV, 80. Нощната тъмнина, нощната тайнственост, която владееше навсякъде, неволно вдъхваше на човека ужас и трепет. З. Стоянов, ЗБВ III, 8.
5. Прех. За мисъл, чувство и под. — изцяло изпълвам, обземам, обхващам някого или нещо. Мисълта за Аликс владееше цялото му съзнание. Д. Димов, Т, 494. Смрачаваше се, когато Васил навлезе в карловското землище. Въпреки вълнението, което го владееше и го караше да бърза, той се спря и седна под крайпътните дървета. Ст. Дичев, ЗС I, 252.
6. Прех. Умея сръчно, майсторски да си служа (с някакъв инструмент, оръжие, машина и под.). Той [Динко] е хладнокръвен, има бързи рефлекси и владее чудесно оръжието си. Д. Димов, Т, 570. Никой туземец не би се решил на такава безумна постъпка, колкото и добре да владее лъка и копието. Гр. Угаров, ПСЗ, 516. Той виртуозно владееше четката, пианото, цигулката, пишеше стихове, превеждаше чужди автори. ОФ, 1950, бр. 1759, 4. // Усвоил съм много добре и умея да използвам много добре (някакви знания или умения). Разговорът продължи с много любезности. Сякаш се стараеха да покажат един на друг, че владеят до съвършенство правилата на светската етикеция. Н. Каралиева, Н, 106. Говедарят се обърна към момъка и рече: — Готов съм да ти дам дъщеря си за жена, защото разбрах, че владееш майсторски един занаят. А. Каралийчев, МО, 18. Стоял в един монастир, дето се поправил и отдето беше му останало изкуството на черковен псалт, изкуство, което той владееше много добре. Й. Йовков, Разк. II, 74. И от преводача се иска да познава в съвършенство изкуството да пише добре, да владее най-тънко езика, на който превежда, та да може да предаде стила на автора. Н. Лилиев, Съч. III, 95-96. Той владееше отлично английски език и задоволително руски. Св. Минков, ПК, 4.
7. Прех. В състояние съм да управлявам, да контролирам нещо. Пенчо се засече и мигом пребледня. Той вече едва владееше гласа си, едва задържаше сълзите си. Ц. Церковски, Съч. III, 164. Тържеството току-що бе свършило и улиците пълнеше народ, но Лина не зърнах, а тъй много исках да я видя. Не, аз губех разсъдък, не владеях постъпките си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 115. — Аз съм българин, здрав, от здрави родители, честен гражданин,.. Владея напълно разума си. Елин Пелин, Съч. IV, 148.
8. Непрех. Остар. За болест — върлувам. Епидемическите болести, които владеяха в ония необработени и горещи пустини, бяха ся умножили. П. Кисимов, ОА I (превод), 81-82. В едно време, когато има да владее холера, всяка диарея е опасна. Лет., 1872, 154. владея се страд. Познаването на факторите, от които зависи скоростта на химичните реакции, позволява тя да се владее и направлява в желана посока. Хим. XI кл, 1965, 33.
ВЛАДЀЯ СЕ несв., непрех. В състояние съм да контролирам поведението си, проявата на чувствата си. Сега тя усети, че виното е много силно, но, разбира се, не бе пияна и се владееше напълно. Д. Димов, Т, 109. — Уплашиш ли се — можеш да сбъркаш нещо. Така е в нашата работа: не губи дух, владей се! М. Марчевски, ГБ, 137. Той умееше да се владее, знаеше как да се възпира, когато се усещаше увлечен от нещо,.. А ето че сега Панайотка отне всичките му сили, всичката му воля и той не можеше вече да бъде господар на себе си. Д. Немиров, Б, 109. Да имаш воля, значи преди всичко да се владееш, да управляваш действията си, съзнателно да регулираш поведението си. Псих. X кл, 147.