внушѐние - единствено число, нечленувано внушѐнието - единствено число, членувано внушѐния - множествено число, нечленувано внушѐнията - множествено число, членувано
ВНУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Въздействие върху съзнанието на човек с цел да му се внуши нещо. Не ми се направиха никакви внушения, бях свободен да избирам по свое желание и вкус какво ще посетя. Г. Белев, КР, 16. По внушение на царицата куманка, пълководецът Манастрас нощем влязъл в царския шатър, ударил в бедрото с копие спящия и изчезнал. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 31. —