во̀дещ - единствено число, мъжки род, нечленувано во̀дещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член во̀дещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член во̀деща - единствено число, женски род, нечленувано во̀дещата - единствено число, женски род, членувано во̀дещо - единствено число, среден род, нечленувано во̀дещото - единствено число, среден род, членувано во̀дещи - множествено число, нечленувано во̀дещите - множествено число, членувано
1 авангарден - преден - първи - пръв - челен - водещ - ръководещ 2 водещ - ръководещ - лидерски 3 водещ (спец.) - задвижващ (спец.)See more
ВО̀ДЕЩ, -а, -о, мн. -и.
Прич. сег. деят. от водя като прил. 1. Книж. Който заема основно, челно място и играе ръководна роля. И водещите сили на деветия век се сплотяват да си отвоюват нужното им за живот и развитие иконопочитание. Н. Драгова, КО, 33. Тя трябваше да има всички прелести на една жена, но без да ѝ липсва водещото идейно начало, на което пред всичко и над всичко служеше драматургията на писателя. Ст. Грудев, АБ, 126. И вие с гордост да си кажете тогава, / .. /, че подвигът ви млад, за летописа славен / на бъдещите дни, е водеща звезда. Е. Багряна, С, 1949, кн. 5, 32. Критиката е водещ фактор в литературното развитие. Водещ мотив. Водещо начало. Водеща сила. Водеща гласова партия.See more2. Техн. Който се привежда в движение от двигател и предава движението на другите части на механизма; задвижващ. Водеща шайба. Водеща ос. Водещо колело.
3. Като същ. водещ м., водеща ж., водещи мн. Лице, което води предаване в радиото или телевизията и под.
— От рус. ведущий.