враждѐбно -
1 неблагонамерено (книж.) - враждебно - неприятелски (рядко) - недоброжелателно - злонамерено - недобронамерено - недружелюбно - неприязнено (книж.) - студено - зложелателно - злоумишлено 2 враждебно (прен.) - недоброжелателно (прен.) - недружелюбно (прен.) - злобно (прен.) - накриво (прен.) - изкриво (разг.)
ВРАЖДЀБНО нареч. 1. С чувство на омраза, с вражда; недружелюбно, неприязнено.
Войниците гледаха тогава на Делча равнодушно, дори враждебно, както всички уморени пехотинци гледат на всеки конник. Й. Йовков, Разк. I, 51. Той гледаше Анастаси враждебно. Недоверчивите му очи горяха.. и напомняха с израза си очите на зверче. Ем. Станев, ИК I и II, 141. Тя видя строгото и бледо лице на сина си, дръпна се настрана и враждебно го изгледа. Д. Кисьов, Щ, 329. Враг на всякакво безправие и насилие, учител Трайко, естествено, беше враждебно настроен и към царствуващето насилническо управление. Т. Влайков, Съч. III, 148.See more2. Остар. Вредно, пагубно. Тия изпарения действуват губително не само на хората,..; тие действуват враждебно и на добитъка, който живее около касапниците. Знан., 1875, бр. 22-23, 349.
3. Остар. Жестокосърдечно, жестоко. И положил ръката си на огъня: той не си променил лицето, когато ръката му медлено горяла.. — Махни са, махни са оттука безнаказано! — извикал царят: ти си постъпил със самаго себе по-враждебно, нежели с мене... Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 278-279.