втълпя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време втълпя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време втълпя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време втълпя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време втълпя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време втълпя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време втълпя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време втълпя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време втълпя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време втълпя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време втълпя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време втълпя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение втълпя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение втълпя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие втълпя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие втълпя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие втълпя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие втълпя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие втълпя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие втълпя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие втълпя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие втълпя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие втълпя̀вайки - деепричастие втълпя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие втълпя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие втълпя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие втълпя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие втълпя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие втълпя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие втълпя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие втълпя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие втълпя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие втълпя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие втълпя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие втълпя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие втълпя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие втълпя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие втълпя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие втълпя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие втълпя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие втълпя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВТЪЛПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; втълпя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Усилено, многократно повтарям, разяснявам нещо на някого, за да го запомни, усвои. — Когато бях войник, нашият ротен непрекъснато ни втълпяваше, че винаги трябва да сме готови да се жертвуваме за цар и родина... Д. Кисьов, Щ, 240. По този път Апостолът не престава да втълпява всеизвестни истини, .., за да бъдат те още по-добре осъзнати от народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 251. Едва ли не всеки ден им е било втълпявано, че на война може да се случи всичко и че те са длъжни в името на своя войнишки дълг мъжки да понасят всяко изпитание. П. Вежинов, ВР, 175. За да втълпи още по-дълбоко в ума на Марийка съветите си и важността на мисията ѝ, той прибави тихо: — Защото... турците ще дойдат и ще ме заколят... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 188.See more2. Упорито, настойчиво въздействам върху съзнанието на някого, за да му наложа убеждение за нещо, което може и да не е достоверно или правилно; внушавам. Тя говореше някак вдъхновено, с един задълбочен глас, като се мъчеше и мен да втълпи своето особено разбиране и вярата в неговата правота. Т. Влайков, Съч. II, 61. Митър през тия дни бе като болен, нито спеше, нито си гледаше работата. Вървеше подир стъпките на Стояна и непрекъснато му втълпяваше мисълта, че ако убие калугера, ще извърши народно дело. К. Петканов, П, 28. В гимназията ни втълпяваха, че любовта ще ни отклони от борбата. Кл. Цачев, Сш, 168.
3. Остар. Втренчвам, впивам (очи, поглед). Васил втълпи очи си в Желя и Никола, като да искаше да открие по лицето им що са те за хора. Ил. Блъсков, ИС, 63. втълпявам се, втълпя се страд. Ето войните. Антон [Страшимиров] участвува, .. писа с кръв и сълзи .. А когато стане дума за писател на тези войни, от години вече официално и с чиста съвест се втълпяват други имена. Г. Райчев, СбАСЕП, 141. втълпява се, втълпи се безл. Той [гъдуларят] беше съща и близка роднина на майка ми, но сега не мога да кажа положително какъв ѝ беше. Втълпило се е в ума ми, като да беше вуйчо. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. Не зная защо, но бае Крачун си мислеше, — втълпило му се беше в главата, че ако загуби Найденовото писмо, Младен не може да се върне. М. Георгиев, Избр. разк., 242.
ВТЪЛПЯ̀ВАМ СЕ несв.; втълпя̀ се св., непрех. 1. Налагам се на съзнанието, оставам, залягам трайно в него; запомням се, запечатвам се. Княз Алеко беше старец висок, величествен, .. с благородно, хубаво, кротко лице, малко скръбно, което се втълпяваше в паметта. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 50. У мен се е бил втълпил един особен израз, който често ще да съм повтарял. Т. Влайков, Пр I, 141. В походите си с него [Прашилника] аз съм бивал свидетел на сцени доста куриозни, които са се втълпили в ума ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.
2. За някаква мисъл, убеждение — упорито, натрапчиво залягам в съзнанието, въпреки възможната си недостоверност, неправилност; загнездвам се. Сега припомваше тези случки и в душата ѝ се втълпи съзнанието за вина от лоши помисли. Г. Райчев, Избр.
съч. II, 159. Радоилу се втълпи идеята, че Славка е отвлечена в Търново, в бащината си къща. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 75.
ВТЪЛПЯ̀ВАМ СИ несв.; втълпя̀ си св., прех. и непрех. Създавам си сам убеждение, вяра, че нещо съществува, че е истина или че ще стане; внушавам си. Мислите за бъдещето на децата им не ги оставяли на мира. Те или си втълпявали, че някъде ще попаднат на засада, или че някой ще ги предаде. Сл. Трънски, Н, 495. Кой знае защо, тя си втълпи, че непременно трябва да заключи. Все ѝ се струваше, че някой ще влезе след това и ще попита: „Ами този сандък защо не е заключен?“ Г. Караславов, Тат., 253. Но от тополчани най-мъчително посрещна смъртта на Бате Коле глухото Кости .. Все повече си втълпяваше, че турците са го обесили заради юначеството му. К. Петканов, Х, 178. Втълпявам си нещо.
— Друга (диал.) форма: в т л а п я̀ в а м.