ву̀ндеркинд - единствено число, нечленувано * ву̀ндеркинда - единствено число, членувано - непълен член ву̀ндеркиндът - единствено число, членувано - пълен член ву̀ндеркинди - множествено число, нечленувано ву̀ндеркиндите - множествено число, членувано
ВУ̀НДЕРКИНД м. Книж. Изключително способно, даровито дете; дете-чудо. Той рисуваше министри, генерали, видни артистки и многото пари, които взимаше за картините си, и благоволението, което проявяваше към таланта му официалното общество, бяха окрилили самочувствието му, направили го бяха разглезен „вундеркинд“. А. Гуляшки, Л, 466. — Та ти тогава си бил истински вундеркинд! Просто... чудо на природата! Пешо не разбра подигравката. — Да, да! .. — На двегодишна възраст ти си играл с въдички, дори си ги крил в несъществуващи килери! П. Вежинов, СО, 146.
— Нем. Wunderkind.