възвѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време възвѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време възвѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време възвѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време възвѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време възвѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време възвѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възвѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възвѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възвѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възвѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възвѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възвѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възвѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възвѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възвѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възвѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възвѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възвѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възвѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възвѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възвѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възвѝрайки - деепричастие възвѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възвѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възвѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възвѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възвѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възвѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възвѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възвѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възвѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ВЪЗВЍРАМ,-аш, несв.; възвря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. възвря̀л, -а, -о, мн. възврèли, св. 1. Непрех. Започвам да вря, да кипя; завирам2. В кръчмата стана толкоз тихо, че ясно се чу как водата в гюма възвира изтънко, звънливо, като че запя. Й. Йовков, ЖС, 139. Под върха Персенк .. спряха за почивка край една мандра .. На огъня, накладен пред вратата, в окадено котле възвираше мляко. Л. Галина, Л, 59. ● Обр. Бе останал до края добър [телевизонният ас], внимателен слушател на баща ѝ, .. без да разбира как от минута на минута, успоредно с поглъщания алкохол, отровената кръв на Стария възвира до пяна и повдига с по една нота нагоре .. гласа му. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 4. // Ставам готов чрез варене; сварявам се. Слънцето се изправя на обед и в големия човен вече е възвряла вкусната рибена чорба. С. Северняк, ОНК, 85. Гъста пара излизаше от менчето. Билката беше възвряла и пуснала своите церовити сокове. Д. Немиров, Б, 211.
2. Непрех. Прен. За човешко тяло — поради силно сгорещяване плуввам в пот, започвам да се обливам в обилна пот; завирам3. А пот — не питай: възври снагата. П. К. Яворов, Ст, 44. Позаболява те глава, мозъкът се размътва — цял възвираш от горещини. Ил. Волен, МДС, 211.
3. Прех. Правя да заври, обикн. течност, като я слагам в съд на огъня; възварявам. Трябваше да възври малко вода, докато вършеше другата работа. Г. Мишев, ЕП, 171. // Варя нещо във вода, за да го стерилизирам. Парушев възвря в едно бакърче на печката тънка игла и вкара венозно една ампула кофеин на стареца. Д. Вълев, З, 137.
ВЪЗВЍРА МИ несв.; възврѝ ми св., непрех. Остар. и диал. Кипва ми, възкисва ми.
◊ Възвира ми / възври ми кръвта. Разг. Изпадам в състояние на силно душевно вълнение. Млада чета в бой замина. / Клета майка вкъщи пищи — / тя изпрати трите сина. / .. / Муси се бащата мрачно: / — Мълчи, жено, недей вряка, / .. / Какво има, че отиват? / Глава женска, не отбира. / Па и тия клети сърби! — / Всичката му кръв възвира! Ив. Вазов, Съч. II, 155-156. Възвира ми / възври ми келят. Диал. Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разгневявам се.