въздъ̀ржан - единствено число, мъжки род, нечленувано въздъ̀ржания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член въздъ̀ржаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член въздъ̀ржана - единствено число, женски род, нечленувано въздъ̀ржаната - единствено число, женски род, членувано въздъ̀ржано - единствено число, среден род, нечленувано въздъ̀ржаното - единствено число, среден род, членувано въздъ̀ржани - множествено число, нечленувано въздъ̀ржаните - множествено число, членувано
ВЪЗДЪ̀РЖАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който умее да се въздържа от някаква проява, постъпка, който умее да овладява чувствата, страстите си; сдържан.
Все пак за онова, което пламтеше в сърцето му, предпазлив и въздържан, какъвто си беше, той не бързаше да отвори дума. Ст. Дичев, ЗС I, 98. Войниците от седма рота радостно посрещат Делча и се здрависват с него. Ходиха и при Ананий. Но той.. се показа студен, въздържан и подозрителен. Й. Йовков, Разк. I, 54. Домакинът, видимо трогнат, но по-въздържан от другите, мълчаливо му стисна ръката. Д. Спространов, ОП, 101.See more2. Който се проявява в слаба степен, с малка сила; сдържан. Боряна се показва на вратата зад Андрея, усмихната, отива бързо към Вълчана, наднича към лицето му и глезено, по детски, казва: Тате! — Въздържан смях наоколо. Й. Йовков, Б, 124. Влезе дядо Костадин и гласовете им изведнъж станаха по-тихи, заканите по-въздържани, въпросите по-плахи. К. Петканов, СВ, 133.