възлѝзам - първо лице, единствено число, сегашно време възлѝзаш - второ лице, единствено число, сегашно време възлѝза - трето лице, единствено число, минало свършено време възлѝзаме - първо лице, множествено число, сегашно време възлѝзате - второ лице, множествено число, сегашно време възлѝзат - трето лице, множествено число, сегашно време възлѝзах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възлѝзахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възлѝзахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възлѝзаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възлѝзаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възлѝзай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възлѝзайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възлѝзащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възлѝзащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възлѝзащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възлѝзаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възлѝзащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възлѝзащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възлѝзащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възлѝзащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възлѝзащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възлѝзайки - деепричастие възлѝзал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възлѝзалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възлѝзалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възлѝзала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възлѝзалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възлѝзало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възлѝзалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възлѝзали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възлѝзалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ВЪЗЛЍЗАМ, -аш, несв.; възля̀за, възлèзеш,
мин. св. възля̀зох, пов. възлèз, възлèзте, прич. мин. св. деят. възля̀зъл, -зла, -зло, мн. възлèзли, св., непрех. 1. Вървя, движа се нагоре; изкачвам се, възкачвам се. Разтвориха се едри широки ковани порти и оттам насреща им взеха да слизат хора цяла върволица. Те слизаха, а Момчил и дружината му възлизаха нагоре. Ст. Загорчинов, ДП, 449. Аз безшумно възлизам по стъпалата в тъмното, додето стигам таванския етаж. Б. Райнов, НН, 473. Каруцата възлизаше по една малка стръмнина и тишината, която настъпи, накара Алекся, Милчевски и Тоша да прекъснат изведнъж разговора си. Й. Йовков, ЧКГ, 241. Загубил всеки белег и пътека, / възлизам аз през урви и скали. А. Разцветников, С, 49. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място към по-високо; изкачвам се, възкачвам се. Донякъде пътят леко възлиза нагоре, изкачва се на височината. Й. Йовков, ЧКГ, 296. Малката дружина, водена от Дамяна, бе поела пак каменистата пътека, която възлизаше сега по склона на едно ново бърдо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 103. Пътеката отново възлиза, спуска се, пак се качва. К. Константинов, ПЗ, 70. Улицата, еднообразна и дълга, възлизаше стръмно нагоре. Б. Райнов, ЧЪ, 191.See more2. Непрех. и (диал.) прех. Стигам до по-високо място чрез изкачване; покачвам се, изкачвам се, възкачвам се. Лицата им се бяха зазноили и зачервили, когато морни-морни възлязохме на билото. Н. Хайтов, ПП, 128. Аз бях възлязъл върху крепостната стена на Царевград. Ем. Станев, А, 109. Пак по коларския път възлязох билото между рекичките Еленка и Луковица. Ст. Станчев, ПЯС, 67. И никой не чака покана, когато / избухне пожар, ами тича и носи / вода, и на покрива горе възлиза. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 83. Тогава жрецът възлиза на един надвеснат камък о стената и оттам показва идола отделно на сякой пленник по веднъж. П. Кисимов, ОА (превод) II, 100.
3. Прен. Стигам до по-висока степен в развитието си; издигам се, въздигам се, възкачвам се. Българите, макар и малко по-късно от другите, е трябвало да намерят мястото си на географската и народностна карта на света, техният национален гений е трябвало да се прояви, тяхната национална идея възлизала към своя зенит, те уверено вървели към своето обособяване. Т. Жечев, БВ, 108. За осемдесет години е извървян необозрим път, прекрачени са хоризонт след хоризонт, кръгозорите се разширяват и ние възлизаме все по-нагоре. С. Северняк, П, 335. Ако и да е малолюдна Швеция и да има весма студен климат, обаче възлезе на пръвий ряд от по-новите народи по залягванието на науките. Ив. Богоров, КГ, 100.
4. С предл. н а. Достигам до определен брой; наброявам. Сега тълпата възлизаше на не по-малко от осемстотин души. Д. Димов, Т, 282. А таксата за гимназията в Солун не била по силите на кукушкия сладкар. Тази такса възлизала на около десетина турски лири. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 32. — Тук не слагам сумата, която беше получил от дребни продажби на зеленчук и която възлизаше на около трийсет хиляди лева. Ст. Марков, ДБ, 49. Трябва да се забележи, че пролетно време при голямо наводнение блатната повърхнина (..) е възлизала на около 400 кв. клм. П. Делирадев, БГХ, 46.
◊ Възлизам / възляза на престола (трона). Остар. Ставам монарх. — Трябваше,.., на българския престол да възлезе един монарх с манталитета и ерудицията на учен от първи ранг. А. Страшимиров, Съч. V, 140. Приемникът на Иван Асен II, Каломан I, възлязъл на престола още в детството си. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 24. Азизовият син вдигнал партия, която искала да възлезе той на престола, наместо баща си, а не Мурат. НБ, 1876, бр. 4, 15.
— Друга (остар. и диал.) форма: в о з л ѝ з а м.