възмутѝтелно -
ВЪЗМУТЍТЕЛНО.
Нареч. от възмутителен. 1. С гл. с ъ м, и з г л е ж д а м и под. в З л. ед. Означава, че някаква проява, действие предизвиква възмущение. — Той работи в Първомай. Откак е завършил, не му дават работа в града. — Защо? — Заради баща му .. Не е ли възмутително, кажи! Л. Станев, ПХ, 26. ● Като възклицание. Мла- дежът .. залепи продължително уста върху устата на другарката си. .. — Възмутително, — обади се бае Ради,.. Да правят такива работи из светите хорски ниви. Елин Пелин, Съч. IV, 190-191.See more2. Простонар. С възмущение; възмутено. — Глупци,.., вашите водачи папат тлъстите червонци, пък вие зяпате и ядете само даяка из участъците... — Не е вярно! — възразявах възмутително аз. Г. Караславов, Избр. съч. II, 300.