възра̀двам - първо лице, единствено число, сегашно време възра̀дваш - второ лице, единствено число, сегашно време възра̀два - трето лице, единствено число, минало свършено време възра̀дваме - първо лице, множествено число, сегашно време възра̀двате - второ лице, множествено число, сегашно време възра̀дват - трето лице, множествено число, сегашно време възра̀двах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възра̀двахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възра̀двахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възра̀дваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възра̀дваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възра̀двай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възра̀двайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възра̀двал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възра̀двалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възра̀двалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възра̀двала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възра̀двалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възра̀двало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възра̀двалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възра̀двали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възра̀двалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие възра̀дван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие възра̀двания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие възра̀дваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие възра̀двана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие възра̀дваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие възра̀двано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие възра̀дваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие възра̀двани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие възра̀дваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВЪЗРА̀ДВАМ, -аш,
св., прех. Книж. Създам радост; зарадвам. — В чужди край чуждо слънце, дъще. Нивга няма да стопли то сърцата на чужденци, тръгнали от орисията си да бягат. Нито пък пролет ще цъфне нявга там да ги възрадва. П. Тодоров, Събр. пр II, 192. Неочаквано пристигналата вест за събарянето на тиранина силно възрадва и него, както бе възрадвала и всички добри граждани в Дъбин. Т. Влайков, Съч. III, 148. — Ти, чух, че си познавал много добре билките.. Аз съм доктор, та добре ще бъде да науча някоя и друга билка. Това желание у доктора тъй възрадва даскал Стефана, че той ловко скочи и пак седна. Д. Немиров, Б, 52-53. Това щастливо събитие възрадва търновския народ. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 71. възрадвам се страд.See moreВЪЗРА̀ДВАМ СЕ св., непрех. Книж. Обхване ме чувство на радост, изпълня се с радост; зарадвам се. Не измина и седмица, от двореца настояха да ставам царски писар. Баща ми се възрадва — нямало по-голямо добро за мене: богатство, чест, почит и царско благоволение. Ем. Станев, А, 50. — Не думай така, Лазе! — изправи се отсреща хаджи Захари Мирчев. — Като чух да говорят за тебе тука, душата ми се възрадва. Д. Талев, ЖС, 290. Панчо се много възрадва и възблагодари на тие подаръци, особено на юничето и овцете. Т. Влайков, Съч. II, 102. Неоспорима истина е сега, че разните русофилски елементи се възрадваха от паданието на Стамболова. С, 1894, бр. 1477, 2.