въ̀зсла̀б - единствено число, мъжки род, нечленувано * въ̀зсла̀бия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член въ̀зсла̀бият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член въ̀зсла̀ба - единствено число, женски род, нечленувано въ̀зсла̀бата - единствено число, женски род, членувано въ̀зсла̀бо - единствено число, среден род, нечленувано въ̀зсла̀бото - единствено число, среден род, членувано въ̀зсла̀би - множествено число, нечленувано въ̀зсла̀бите - множествено число, членувано
ВЪЗСЛА̀Б, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-слаб от обикновеното или отколкото се очаква. Главата му е класическа, глава на мизийски селянин; възслаб, със здрава, изпечена кожа. З. Сребров, Избр. разк., 182-183.