възхища̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време възхища̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време възхища̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време възхища̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време възхища̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време възхища̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време възхища̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възхища̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възхища̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възхища̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възхища̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възхища̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възхища̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възхища̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възхища̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възхища̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възхища̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възхища̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възхища̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възхища̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възхища̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възхища̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възхища̀вайки - деепричастие възхища̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възхища̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възхища̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възхища̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възхища̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възхища̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възхища̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възхища̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възхища̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие възхища̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие възхища̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие възхища̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие възхища̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие възхища̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие възхища̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие възхища̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие възхища̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие възхища̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 възхищавам - възторгвам
ВЪЗХИЩА̀ВАМ, -аш, несв.; възхитя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам възхищение у някого. Ян Бибиян се носеше в самолета спокоен и весел .., това човешко изобретение го радваше и възхищаваше. Елин Пелин, ЯБЛ, 24. Колкото смелостта на Росинка го възхищаваше, толкова споменът за нейната близост го очароваше. Д. Ангелов, ЖС, 197. Тя дръпна воала от лицето си и Мичкин видя жената, чиято постъпка го бе възхитила. Д. Димов, Т, 490. Малко ще бъдат хората, въз които величието на природата да не упражни какво-годе обаяние; защото всеки човек, и най-прозаичният, е малко поет в душата, и ако природата не може да го възхити или вдъхнови, то все ще го побутне... Ив. Вазов, Съч. ХV, 99.See moreВЪЗХИЩА̀ВАМ СЕ несв.; възхитя̀ се св., непрех. Изпитвам възхищение, като обикн. му давам външен израз, изказвам го. Писателите са много особени хора. Те обичат много да говорят за себе си, а още повече обичат хората да говорят за тях и не само да говорят, ами и да се възхищават от тях. Елин Пелин, Съч. IV, 204. Един човек може и да е лишен от дара, бих казал от — щастието — да се възхищава от природата и пак да бъде изкусен политик, полезен чиновник. Ив. Вазов, Съч. ХV, 99. Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Констнатинов, БГ, 68. От ден на ден все повече и повече Беров се възхищаваше от неговите познания и храброст. Д. Кисьов, Щ, 282. Гледах отблизо българските деца. Слушах как говорят, какво питат, какво желаят, от какво се възхищават. Ран Босилек, Р, 19.
— Други форми: в ъ з х и т я̀ в а м (остар.) и в о с х и щ а̀ в а м (остар. книж.).