въодушевѐно -
ВЪОДУШЕВЀНО. Нареч. от въодушевен.
Той говореше въодушевено, увлечен от своите красиви думи. Т. Влайков, Съч. III, 55. — Запей моята песен, бе Дядка. Пелинковата песен запей — въодушевено се развика той. Елин Пелин, Съч. I, 21. Сега същият той вървеше начело на гюргевските гости, размахваше над главата си въодушевено новия си жълт бастун и викаше с цялото си гърло:„ура“! С. Северняк, ОНК, 25.See more— Друга (остар.) форма: в ъ о д у ш е в л è н о.