въпѝещ - единствено число, мъжки род, нечленувано въпѝещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член въпѝещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член въпѝеща - единствено число, женски род, нечленувано въпѝещата - единствено число, женски род, членувано въпѝещо - единствено число, среден род, нечленувано въпѝещото - единствено число, среден род, членувано въпѝещи - множествено число, нечленувано въпѝещите - множествено число, членувано
ВЪПЍЕЩ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Крайно наложителен, неотложен, крещящ. Наскоро освободените народи имат въпиеща нужда от учители. ВН, 1961, бр. 2964, 3.See more2. Който предизвиква крайно негодувание, възмущение. Ние сме хора от два свята, сър. Това, което за вас е истина, за мене е лъжа, което за вас е справедливо, за мене е въпиеща неправда. М. Марчевски, ОТ, 313. А как хубаво би било, ако се поправят някои най-въпиещи несправедливости и всички се разберат и обединят. Б. Темков, И, 50.