върхо̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано върхо̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член върхо̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член върхо̀вна - единствено число, женски род, нечленувано върхо̀вната - единствено число, женски род, членувано върхо̀вно - единствено число, среден род, нечленувано върхо̀вното - единствено число, среден род, членувано върхо̀вни - множествено число, нечленувано върхо̀вните - множествено число, членувано
ВЪРХО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Най-голям, най-важен по степен или сила; висш.
Той беше син на една епоха, в която войнишката доблест и суровият дълг бяха върховните догми на живота. Й. Йовков, Разк. III, 181. Опълченците напрегнато следяха придвижването на противника и очакваха момента, когато щяха да изпълнят върховния си дълг. Д. Линков, ЗБ, 130. Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители, на своите татко и мама. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет. Е. Каранфилов, Б III, 326. Изкуството е дар върховен, / то сила крие всемогъща. Ив. Вазов, Съч. III, 243.See more2. Който заема най-високо място в социалната или административната йерархия; най-висш, най-главен. Той [императорът] беше върховен началник на черквата, на войската, върховен законодател. А. Гуляшки, ЗВ, 138. След завръщането на Никола Обретенов в Русе от името на баба Тонка било изпратено „прошение“ до княз Дондуков-Корсаков, по онова време руски върховен императорски комисар в България. Н. Ферманджиев, РХ, 281. В мирно време върховен орган на властта бил съветът на старей- шините. Ист. V кл, 1980, 109. Върховен главнокомандващ.
◊ Върховен съд. Висш съдебен орган, който осъществява съдебен надзор върху дейността на всички съдилища.