въста̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време въста̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време въста̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време въста̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време въста̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време въста̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време въста̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време въста̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време въста̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време въста̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време въста̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време въста̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение въста̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение въста̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въста̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие въста̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие въста̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въста̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие въста̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въста̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие въста̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие въста̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие въста̀вайки - деепричастие въста̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие въста̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие въста̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие въста̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие въста̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие въста̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие въста̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие въста̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие въста̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 изправям се - противопоставям се - опълчвам се (прен.) - въставам (прен.) - възправям се (книж.)2 опълчвам се - въставам - бунтувам се - разбунтувам се - надигам се
ВЪСТА̀ВАМ, -аш, несв.; въста̀на, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Започвам, повеждам въоръжена борба срещу насилническа власт в защита на свои класови или национални интереси; вдигам въстание. Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина, опивахме се от подвизите на юнаците им, и във възторга, който ни увличаше, виждахме вече България цяла възпламенена, въстанала като един човек. К. Величков, ПССъч. I, 15-16. На 20 априлий клисурският представител в главното събрание при Мечка пристигна от Копривщица, въстанала същия ден. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 119. „Свобода в гори и поля прогърмя! / И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. Вдъхни секиму, о Боже! / Любов жива за свобода — / .. / Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гроба! Хр. Ботев, Съч. 1950, 19. С хиляди ножа / прободен / народ — / .. / въстана / из мрака тревожен / на своя живот / — и писа със своите кърви / „свободен“! Г. Милев, С, 17-28.See more2. Обявявам се решително против, срещу някого или нещо; опълчвам се. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. Аз ща да зема Лила, па нека да въстанат против мене сичките дяволе. Л. Каравелов, Съч. II, 112.
3. Прен. Поет. За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, възправям се. Пред погледа още въстават и чезнат кървавите видения на боя. Й. Йовков, Разк. II, 166. Сега въстана в ума му всичкият страшен сонм от ужаси и бедствия, на които бе свидетел. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. Въстават в паметта ми детските години — / аз виждам малък град, потънал сред градини, / засенчени широки дворове / и в дъното им стари домове. Н. Ракитин, С II, 99.